поналютила съм

Речник на българския език

1. поналютила съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

поналютила съм е производна форма на поналютя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).

2. поналютила съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

поналютила съм е производна форма на поналютя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).