поналютила е

Речник на българския език

1. поналютила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поналютила е е производна форма на поналютя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поналютила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поналютила е е производна форма на поналютя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).