поналютила

Речник на българския език

1. поналютила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поналютила е производна форма на поналютя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поналютила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поналютила е производна форма на поналютя (мин. деят. св. прич. ж. р.).