поналютил

Речник на българския език

1. поналютил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поналютил е производна форма на поналютя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поналютил — мин. деят. св. прич. м. р.

поналютил е производна форма на поналютя (мин. деят. св. прич. м. р.).