поналютил
1.
поналютил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поналютил
е производна форма
на поналютя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поналютил —
мин. деят. св. прич. м. р.
поналютил
е производна форма
на поналютя (мин. деят. св. прич. м. р.).