поналютеше

Речник на българския език

1. поналютеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

поналютеше е производна форма на поналютя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. поналютеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

поналютеше е производна форма на поналютя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).