поналютели

Речник на българския език

1. поналютели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поналютели е производна форма на поналютя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поналютели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поналютели е производна форма на поналютя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).