понакълцвал

Речник на българския език

1. понакълцвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понакълцвал е производна форма на понакълцвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понакълцвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понакълцвал е производна форма на понакълцвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понакълцвал — мин. деят. св. прич. м. р.

понакълцвал е производна форма на понакълцвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понакълцвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понакълцвал е производна форма на понакълцвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).