понакълцал е

Речник на българския език

1. понакълцал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понакълцал е е производна форма на понакълцам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понакълцал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понакълцал е е производна форма на понакълцам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понакълцал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понакълцал е е производна форма на понакълцам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).