понакъдряха

Речник на българския език

1. понакъдряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понакъдряха е производна форма на понакъдрям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понакъдряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

понакъдряха е производна форма на понакъдрям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).