понакъдрят

Речник на българския език

1. понакъдрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

понакъдрят е производна форма на понакъдря (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понакъдрят — сег. вр., 3 л., мн. ч.

понакъдрят е производна форма на понакъдрям (сег. вр., 3 л., мн. ч.).