понакъдрили

Речник на българския език

1. понакъдрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понакъдрили е производна форма на понакъдря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понакъдрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понакъдрили е производна форма на понакъдря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).