понакъдрил

Речник на българския език

1. понакъдрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понакъдрил е производна форма на понакъдря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понакъдрил — мин. деят. св. прич. м. р.

понакъдрил е производна форма на понакъдря (мин. деят. св. прич. м. р.).