понакъдрело

Речник на българския език

1. понакъдрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понакъдрело е производна форма на понакъдря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понакъдрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понакъдрело е производна форма на понакъдря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).