понакуцвахте

Речник на българския език

1. понакуцвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

понакуцвахте е производна форма на понакуцвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. понакуцвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

понакуцвахте е производна форма на понакуцвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).