понакуцваха

Речник на българския език

1. понакуцваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понакуцваха е производна форма на понакуцвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понакуцваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

понакуцваха е производна форма на понакуцвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).