понакуцвах

Речник на българския език

1. понакуцвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

понакуцвах е производна форма на понакуцвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. понакуцвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

понакуцвах е производна форма на понакуцвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).