понакуцвал е

Речник на българския език

1. понакуцвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понакуцвал е е производна форма на понакуцвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понакуцвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понакуцвал е е производна форма на понакуцвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понакуцвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понакуцвал е е производна форма на понакуцвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).