понакуцвало си

Речник на българския език

1. понакуцвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понакуцвало си е производна форма на понакуцвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. понакуцвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понакуцвало си е производна форма на понакуцвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. понакуцвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

понакуцвало си е производна форма на понакуцвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).