понакуцвало е

Речник на българския език

1. понакуцвало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понакуцвало е е производна форма на понакуцвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понакуцвало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понакуцвало е е производна форма на понакуцвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понакуцвало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понакуцвало е е производна форма на понакуцвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).