понакуцвало

Речник на българския език

1. понакуцвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понакуцвало е производна форма на понакуцвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понакуцвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понакуцвало е производна форма на понакуцвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. понакуцвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

понакуцвало е производна форма на понакуцвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. понакуцвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

понакуцвало е производна форма на понакуцвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).