понакуцвал

Речник на българския език

1. понакуцвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понакуцвал е производна форма на понакуцвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понакуцвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понакуцвал е производна форма на понакуцвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понакуцвал — мин. деят. св. прич. м. р.

понакуцвал е производна форма на понакуцвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понакуцвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понакуцвал е производна форма на понакуцвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).