понакуцва

Речник на българския език

1. понакуцва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понакуцва е производна форма на понакуцвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понакуцва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понакуцва е производна форма на понакуцвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понакуцва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понакуцва е производна форма на понакуцвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).