понаклонял

Речник на българския език

1. понаклонял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаклонял е производна форма на понаклоня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаклонял — мин. деят. несв. прич. м. р.

понаклонял е производна форма на понаклоня (мин. деят. несв. прич. м. р.).