понаклонила

Речник на българския език

1. понаклонила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понаклонила е производна форма на понаклоня (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понаклонила — мин. деят. св. прич. ж. р.

понаклонила е производна форма на понаклоня (мин. деят. св. прич. ж. р.).