понакичвал е

Речник на българския език

1. понакичвал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понакичвал е е производна форма на понакичвам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понакичвал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понакичвал е е производна форма на понакичвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понакичвал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понакичвал е е производна форма на понакичвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).