понакиснел

Речник на българския език

1. понакиснел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понакиснел е производна форма на понакисна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понакиснел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понакиснел е производна форма на понакисна (мин. деят. несв. прич. м. р.).