понакиселели

Речник на българския език

1. понакиселели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понакиселели е производна форма на понакиселея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понакиселели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понакиселели е производна форма на понакиселея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).