понакиселеел

Речник на българския език

1. понакиселеел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понакиселеел е производна форма на понакиселея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понакиселеел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понакиселеел е производна форма на понакиселея (мин. деят. несв. прич. м. р.).