понакастрил е

Речник на българския език

1. понакастрил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понакастрил е е производна форма на понакастря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понакастрил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понакастрил е е производна форма на понакастря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).