понакастрило е

Речник на българския език

1. понакастрило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понакастрило е е производна форма на понакастря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понакастрило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понакастрило е е производна форма на понакастря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).