понакастрело е

Речник на българския език

1. понакастрело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понакастрело е е производна форма на понакастря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).