понакапете

Речник на българския език

1. понакапете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

понакапете е производна форма на понакапя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. понакапете — повелително наклонение, мн. ч.

понакапете е производна форма на понакапя (повелително наклонение, мн. ч.).