понаказал е

Речник на българския език

1. понаказал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаказал е е производна форма на понакажа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаказал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаказал е е производна форма на понакажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).