понаказали

Речник на българския език

1. понаказали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понаказали е производна форма на понакажа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понаказали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

понаказали е производна форма на понакажа (мин. деят. св. прич. мн. ч.).