поназрявал си

Речник на българския език

1. поназрявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поназрявал си е производна форма на поназрявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поназрявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поназрявал си е производна форма на поназрявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. поназрявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поназрявал си е производна форма на поназрявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).