поназрявал

Речник на българския език

1. поназрявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поназрявал е производна форма на поназрявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поназрявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поназрявал е производна форма на поназрявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. поназрявал — мин. деят. св. прич. м. р.

поназрявал е производна форма на поназрявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. поназрявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

поназрявал е производна форма на поназрявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).