понажулвахте

Речник на българския език

1. понажулвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

понажулвахте е производна форма на понажулвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. понажулвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

понажулвахте е производна форма на понажулвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).