понажулвала

Речник на българския език

1. понажулвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понажулвала е производна форма на понажулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понажулвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понажулвала е производна форма на понажулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. понажулвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

понажулвала е производна форма на понажулвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. понажулвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

понажулвала е производна форма на понажулвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).