понажулвал

Речник на българския език

1. понажулвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понажулвал е производна форма на понажулвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понажулвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понажулвал е производна форма на понажулвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. понажулвал — мин. деят. св. прич. м. р.

понажулвал е производна форма на понажулвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. понажулвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

понажулвал е производна форма на понажулвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).