понажулва

Речник на българския език

1. понажулва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

понажулва е производна форма на понажулвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. понажулва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

понажулва е производна форма на понажулвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. понажулва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

понажулва е производна форма на понажулвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).