понаежил е

Речник на българския език

1. понаежил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаежил е е производна форма на понаежа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаежил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаежил е е производна форма на понаежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).