понаежило е

Речник на българския език

1. понаежило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаежило е е производна форма на понаежа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понаежило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаежило е е производна форма на понаежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).