понаежило

Речник на българския език

1. понаежило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

понаежило е производна форма на понаежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. понаежило — мин. деят. св. прич. ср. р.

понаежило е производна форма на понаежа (мин. деят. св. прич. ср. р.).