понаежила

Речник на българския език

1. понаежила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

понаежила е производна форма на понаежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. понаежила — мин. деят. св. прич. ж. р.

понаежила е производна форма на понаежа (мин. деят. св. прич. ж. р.).