понаежил
1.
понаежил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
понаежил
е производна форма
на понаежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
понаежил —
мин. деят. св. прич. м. р.
понаежил
е производна форма
на понаежа (мин. деят. св. прич. м. р.).