понаежил

Речник на българския език

1. понаежил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаежил е производна форма на понаежа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаежил — мин. деят. св. прич. м. р.

понаежил е производна форма на понаежа (мин. деят. св. прич. м. р.).