понаежел

Речник на българския език

1. понаежел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понаежел е производна форма на понаежа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понаежел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понаежел е производна форма на понаежа (мин. деят. несв. прич. м. р.).