понадупчил

Речник на българския език

1. понадупчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понадупчил е производна форма на понадупча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понадупчил — мин. деят. св. прич. м. р.

понадупчил е производна форма на понадупча (мин. деят. св. прич. м. р.).