понадигнел

Речник на българския език

1. понадигнел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

понадигнел е производна форма на понадигна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. понадигнел — мин. деят. несв. прич. м. р.

понадигнел е производна форма на понадигна (мин. деят. несв. прич. м. р.).