понагряха

Речник на българския език

1. понагряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понагряха е производна форма на понагрея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. понагряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

понагряха е производна форма на понагрея (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).