понагреехте

Речник на българския език

1. понагреехте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

понагреехте е производна форма на понагрея (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).

2. понагреехте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

понагреехте е производна форма на понагрея (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).